Отпускарско-морска ода
(онъзи, Мара, мъ надъха!).
"Ни ще мъ никой - рекох - спре!".
Ма фърлих съ в девета глуха.
На макс, догоре фул, колата
потегли с кеф към Арапя.
То път ли бе?!... Па миризмата...
От входа още - смрад, воня...
Да бех си зела и теляк -
плациках в пот и без метлички.
Просветвах бясно - същ маяк
(море на къмпинг - не за всички!).
Останъх с голите надежди
в адвентчърнътъ тупурдия.
И с мръсна газ, свъсИла вежди,
в Созопол спрях след икиндия.
И там не беше ток и джицъ -
мурету мръсно, дъжд зама'а...
"Е, не'ам нерви, ни душицъ!".
Реших - ш'съ давъ (що да пра'а?...)!
И бам - зацапах връз вълните.
Спасител свири, ма'а с флага.
"Ни щъ, бе!" - викам - "Бах'ти дните!".
И съскам - съща Баба Яга!
Па моя - щур. Ни мъ оста'а.
След мен съ фтурнъ - да мъ фаща!
"Сакън, бе джанъм! Сал съ пра'а.
Спасител сакам - да го сгаща!"
Илюзии... Напразно, мила...
В дъждовни локви ли ш'съ давиш?!...
Късмето във... земя си скрила!
За повече - магии да правиш!
П.П. Венсеремос, другари и другарки! Чистит ви празник, делник или безделник! Пуздравлявам ви и ви удостоявам за кратко (има-нема двайсетина деня ) с присъствието си. После па шъ забегна, ма па за кратко! Изфиневъйте, ако нещо такова...
Дъ мъ прощавъти, демек.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены