Не ме съди, аз просто съм такава,
различна, уникална за света.
Лица различни - ползвам ги стремглаво,
а вкъщи си стоя така - сама.
Опитвам се да кажа на човека,
че аз съм просто хубава душа.
Но всички гледат никога не чуват,
а аз копнея за щипка топлота.
Магия за приятелство аз искам,
да я направя ли? Такъв ли е сега света?
Родена съм в неподходящо време, мисля...
Аз искам просто малко свобода...
Но вече няма истински приятел,
чието рамо да намокриш със сълзи...
Каква съм аз? Един мечтател,
в свят наситен с лъжи.
Стоя и гледам в огледало,
едно лъжливо същество.
Отсега се е предало
на чудовищното общество.
И пиша аз това писмо до теб,
ти, тази кукла на конци.
Сърцето си сложи в ред
и бягай вече от лъжци.
А истината да я търсиш,
защото знанието понякога боли,
но истински боли когато
животът ти е кула от лъжи.
© Роси Всички права запазени