Dec 3, 2013, 9:19 PM

Отражение

  Poetry
769 0 5

Не ме съди, аз просто съм такава,

различна, уникална за света.

Лица различни - ползвам ги стремглаво,

а вкъщи си стоя така - сама.

 

Опитвам се да кажа на човека,

че аз съм просто хубава душа.

Но всички гледат никога не чуват,

а аз копнея за щипка топлота.

 

Магия за приятелство аз искам,

да я направя ли? Такъв ли е сега света?

Родена съм в неподходящо време, мисля...

Аз искам просто малко свобода...

 

Но вече няма истински приятел,

чието рамо да намокриш със сълзи...

Каква съм аз? Един мечтател,

в свят наситен с лъжи.

 

Стоя и гледам в огледало,

едно лъжливо същество.

Отсега се е предало

на чудовищното общество.

 

И пиша аз това писмо до теб,

ти, тази кукла на конци.

Сърцето си сложи в ред

и бягай вече от лъжци. 

 

А истината да я търсиш,

защото знанието понякога боли,

но истински боли когато

животът ти е кула от лъжи.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...