24.11.2008 г., 22:42 ч.
Отречена
Отречена от всички
и пак с билет за никъде,
търся смисъл да остана,
себе си... между живите.
Осъдена без провинения,
на голата земя лежа.
И грешките ми - в провидения,
в мозъка ми се редят...
Да диря ли спасение,
или няма връщане назад?
Съмнявам се във всичко и във всички вече...
Как напред да продължа???
14.09.2008 година
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ви,милички!!!!
-
радвай се на малките неща
-
Тъжно! Всеки има моменти, в които се чувства така! Бъди силна! Можеш!
-
търся смисъл да остана,
себе си... между живите.
Винаги има смисъл!
Ще го откриеш!
Поздрав! -
И аз те прегръщам и благодаря за коментара!
-
Стегни се и не се предавай!
Живота е пред теб!
Поздрав и прегръдка! -
Благодаря ви!!!
Прегръщам ви,милички!!! -
Галенце, горе главата!
Спасението е пред теб!
Прегръщам те! -
Угризението е лош съветник.
А предателите не са толкова много.
С обич! -
Много ти Благодаря!
Поправих се
Аз от нетърпение да публикувам набирам грешно текста явно понякога!!!
Прегръдка! -
Много доверчива си била значи, Лунна Сенчице! Но така е - който вярва на всичко и всички, свършва с това, че се съмнява във всичко и във всички!
Хайде, усмихни се, нали не ти се е случило най-лошото! И по-лошо би могло да бъде! Остани си себе си, нищо друго няма смисъл.
Стихотворението ти ми хареса - в него няма фалш, чувствата са истински.
Само "осъдена ПРЕЗ провинения" явно е печатна грешка; не ПРЕЗ, а БЕЗ провинение са те осъдили, негодниците!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Оцвети самотата! Не си сама - не сме сами! Подарявам ти Усмивка! Бъди истинска, дори през болка! Другото е мълчание! Усмихни ме!