Отричам те!
Тъгувам...
и сребърната пепел на въздишката
тежи в душата,
там спомена от нашата любов лежи
и тупкаха в едно сърцата...
И беше хубаво...
Стотици кратки писъмца
с едно послание - ОБИЧАМ ТЕ,
и толкоз думи пръснати сега
със мисълта - ОТРИЧАМ ТЕ...
Защо? Да питам ли, не зная...
От отговора няма да олекне,
душата си поисквам да е храм
и моят грях далеко да отекне...
Светената вода блести,
но няма да възкръсне любовта ни
от пръските и, сякаш, че игли,
забиват се... наказват похотта ни.
Предречено е... ще боли до края,
от тебе се отрекох, не от любовта
и грешна ще я търся - зная...
спасението ще е след смъртта...
Отричам се от всичко съградено -
след теб да се превърне в кал
и, щом е мъртва вече любовта ни,
за мене само ми е жал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
