Отронена сълза
Отронена сълза
Рисуваш ме с горещи устни.
И все, към мъжкото си рамо,
придърпваш ме да се отпусна,
дори и за минута само.
Съзрял във моите очи
една уплаха и тревога,
ти стискаш зъби и мълчиш,
обичайки до изнемога.
И в погледа ми се оглежда
със ням въпрос и мисъл, за
една неистова надежда,
във миг отронена сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
