1.07.2010 г., 13:17 ч.

Отрова 

  Поезия
571 0 0
Отровата в каквото да я сипеш,
еднакъв е финалният ù смисъл,
ако от жажда мъничко отпиеш...
Отровата приспива будна мисъл.
Отровата отваря тишината,
за да погълне гърчещото тяло.
Пътеката потъва във мъглата
и свършва, за да стане бяло...
От цветните фиести на живота
и спомените нямат отражение.
Прекъснатият поход към Голгота
поглъща всеки иск за избавление. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??