Отровата в каквото да я сипеш,
еднакъв е финалният ù смисъл,
ако от жажда мъничко отпиеш...
Отровата приспива будна мисъл.

Отровата отваря тишината,
за да погълне гърчещото тяло.
Пътеката потъва във мъглата
и свършва, за да стане бяло...

От цветните фиести на живота
и спомените нямат отражение.
Прекъснатият поход към Голгота
поглъща всеки иск за избавление.

Отровата е вкусна и безвкусна,
но тя убива. Всъщност е жестока.
Като целувка чувства се по устните,
като усмивка със изтекъл срок е...

Отровата понякога е думи,
които чак душите ни разяжда...
Отровата е винаги безумие.
Отровата и в жаждата досажда.