kasandrabg1 (Вили Димитрова)
131 181
20.10.2012 г., 16:36 ч.

Отрязани крила 

  Поезия » Любовна
569 0 3

Защо
ме вдигна
толкова
високо?
И пусна ме,
преди
да се науча
самичка
да летя?
Ти знаеше,
че може
и да падна.
Да се ударя.
Да ме заболи.

Ударих се!
Дълбоко
аз се нараних!...
Не вярвах,
че ще ме
боли така...
Душата ми
сега кърви...
Душата ми
е жива рана...

И казва ми:
„Недей опитва
вече!
Отрязани криле
не могат
да летят!”

 

 

Вили Димитрова

© Вили Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??