5.03.2008 г., 21:02

Отсега нататък...

1.6K 0 11
Вали!
Не както обикновено.
В очите ми вали.
Боли!
В сърцето наранено.
И навсякъде боли.
Мълчиш!
Като на разстрел.
Сърцето ти мълчи.
Грешиш!
Това е нашият дуел.
Не бива друг да го реши.
Сами!
Нека да помислим -
как ще сме сами.
Руши
някой света измислен.
И сърцето ми руши.
Дали
по старому ще бъде -
дъждът само да вали.
Бъди
сигурен, че не!
От днес само ще боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...