26.09.2008 г., 10:19

Отсъствие

920 0 6

Отсъствие

Криеш грозни мисли
зад красиви думи,
но личи им.
Нижеш тежка огърлица
да изтрие твоята плесница.
Като с въже
прежули шията ми
фалшивото ти слово.
Рокля цветна ми уши
плисирана от
твоите клишета.
Като с власеница
ме покри.
Одраска ми сърцето.
Подаряваш рози,
заради бодлите.
Избодоха ми те очите
да не виждам
с тях лъжите.
В твоето присъствие
отсъстваше душата,
а отсъствието -
ще ми върне ли крилата?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • като метафори, послание и смисъл - има потенциал определено; но обърни внимание на римите, които допускаш в белия, според мен, стих - тип а/а, б/б; пример:
    "Подаряваш рози,
    заради бодлите.
    Избодоха ми те очите..."

    Разбира се, и в белите стихове се допуска рима някаква, но ми се струва, че тя би трябвало да е съотношена и съобразена предимно с ритмиката на словата в редовете; не да се търси целенасочено и особено - непременно. И нямам предвид, че ти си търсила това, говоря по принцип, обосновавайки мнението си, както мисля, че е редно в един различен от "браво" коментар

    поздрави!
  • Поздравления!!!Харесва ми как пишеш.Ще те чета...
  • Крилата си - със или без нечие присъствие!Прегръщам те!
  • Много, много ми хареса!!!
  • Одраска ми сърцето.
    Подаряваш рози,
    заради бодлите.
    Пълно 6 от мен, миличка!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...