Sep 26, 2008, 10:19 AM

Отсъствие

  Poetry
925 0 6

Отсъствие

Криеш грозни мисли
зад красиви думи,
но личи им.
Нижеш тежка огърлица
да изтрие твоята плесница.
Като с въже
прежули шията ми
фалшивото ти слово.
Рокля цветна ми уши
плисирана от
твоите клишета.
Като с власеница
ме покри.
Одраска ми сърцето.
Подаряваш рози,
заради бодлите.
Избодоха ми те очите
да не виждам
с тях лъжите.
В твоето присъствие
отсъстваше душата,
а отсъствието -
ще ми върне ли крилата?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • като метафори, послание и смисъл - има потенциал определено; но обърни внимание на римите, които допускаш в белия, според мен, стих - тип а/а, б/б; пример:
    "Подаряваш рози,
    заради бодлите.
    Избодоха ми те очите..."

    Разбира се, и в белите стихове се допуска рима някаква, но ми се струва, че тя би трябвало да е съотношена и съобразена предимно с ритмиката на словата в редовете; не да се търси целенасочено и особено - непременно. И нямам предвид, че ти си търсила това, говоря по принцип, обосновавайки мнението си, както мисля, че е редно в един различен от "браво" коментар

    поздрави!
  • Поздравления!!!Харесва ми как пишеш.Ще те чета...
  • Крилата си - със или без нечие присъствие!Прегръщам те!
  • Много, много ми хареса!!!
  • Одраска ми сърцето.
    Подаряваш рози,
    заради бодлите.
    Пълно 6 от мен, миличка!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...