28.07.2005 г., 6:27 ч.

Отучвам се да пиша 1 

  Поезия
1024 0 7

О, скъпа моя,
защо така ме нараняваш?
Защо на други даваш
горещите целувки
и топлите милувки?
(Прекъсвам от вълнение
туй стихотворение,
че ми се допишка,
а не мога да стискам
…..)
(следва продължение)
Ти си тази жена,
която засенчва луна
с коси като трева.
(Пънк е това)
И те сънувам,
и те бленувам,
такава,
здрава
(малко нетактично-
прегледа ли се профилактично?)
И вдъхновен,
и умилен,
страдам,
че по теб си падам
и припадам…
( Епилептично
епично
и даже лирично)
Понеже не ме обичаш
и при друг тичаш
ще умра та да плачеш,
та да видиш колко за мене значиш,
ето вече не дишам...
(а аз спирам да пиша)

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ха ха ха! Много е шикозно! Как не съм го видяла до сега? Развесели ме!
  • Разсмя ме,четох го с удоволствие
  • Светльо
    хайде да сме по-толерантни мъм " лексиконната" поезия
    Пишат си децата
    ама нека и да четът
    да мислят и да съпреживяват
    По-нежно ги шляпй по дупетата...иносказателно
    Умния ще разбере а глупавия няма да направиш умен
  • Страхотно е! Много ме кефи
  • Много ме кефи чуството ти за хумор.
  • Ха, ха... и аз не мога да стискам, ще си го дочета по - после. Успял си на фона на клишета да сътвориш нещо много приятно за четене и запомнящо се. Подравления!6 от мен!
  • Хахахахх
    Страхотно е, както и "Уча се да пиша" но това малко повече.
    Ирония, граничаща със сарказъм.
    И рима.
    Невероятно 6!
Предложения
: ??:??