Отучвам се да пиша 1
О, скъпа моя,
защо така ме нараняваш?
Защо на други даваш
горещите целувки
и топлите милувки?
(Прекъсвам от вълнение
туй стихотворение,
че ми се допишка,
а не мога да стискам
…..)
(следва продължение)
Ти си тази жена,
която засенчва луна
с коси като трева.
(Пънк е това)
И те сънувам,
и те бленувам,
такава,
здрава
(малко нетактично-
прегледа ли се профилактично?)
И вдъхновен,
и умилен,
страдам,
че по теб си падам
и припадам…
( Епилептично
епично
и даже лирично)
Понеже не ме обичаш
и при друг тичаш
ще умра та да плачеш,
та да видиш колко за мене значиш,
ето вече не дишам...
(а аз спирам да пиша)
© Георги Динински All rights reserved.
