Отвара
"... че най-богат
е в своето раздаване човекът..."
Дамян Дамянов
Раздадох от себе си всичко,
което не можех да нося:
фалшивата тъжна усмивка,
с която внимание просех;
очите, загледани в кея,
на който ти все акостираш
и дългата, черна ливрея,
с която и днес ме намираш.
Добре се почувствах навярно
без спомени - дар безполезен.
Със силна любовна отвара
от утре, знай, теб ще замествам.
И вече е леко, и дишам
така, сякаш тебе те няма,
и сякаш била си излишна,
и сякаш била си измама.
Дано само сам си повярвам,
че слънцето пак ще изгрява,
че своите дни ще прекарвам
без полъх от тази жарава,
с която разпалваш огньове
и моите длани жигоса.
Отварата днес е отрова,
която за себе си нося.
© Илиян Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много силно! Разтърси ме..
-
Благодаря!
-
Прекрасен стих ,Иване... Чудесен е .
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да не говорим, че малко съм си "консерва" за онези "подробности" като структура на стиха, ритъм, рима и дъра-бъра.
Не че аз ги умея, но като ги намеря у другите няма как да не ми направт впчатление.
Просто приеми поздрави и пожелания за каквито ти си измислиш хубави неща.