Отвара
"... че най-богат
е в своето раздаване човекът..."
Дамян Дамянов
Раздадох от себе си всичко,
което не можех да нося:
фалшивата тъжна усмивка,
с която внимание просех;
очите, загледани в кея,
на който ти все акостираш
и дългата, черна ливрея,
с която и днес ме намираш.
Добре се почувствах навярно
без спомени - дар безполезен.
Със силна любовна отвара
от утре, знай, теб ще замествам.
И вече е леко, и дишам
така, сякаш тебе те няма,
и сякаш била си излишна,
и сякаш била си измама.
Дано само сам си повярвам,
че слънцето пак ще изгрява,
че своите дни ще прекарвам
без полъх от тази жарава,
с която разпалваш огньове
и моите длани жигоса.
Отварата днес е отрова,
която за себе си нося.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илиян Все права защищены
