15.11.2007 г., 15:41

Отвори ми, любов

1.3K 0 36
Много те моля,
отвори ми, любов!
Ето.
Тук съм.
Отвори ми вратата!
Отдалече при тебе с усмивка дойдох,
не ме оставяй вънка, на прага!

Дълъг път пропътувах.
През беди.
През лъжи.
Ще поседна за малко до тебе.
Ще съм мила и кротка.
Недей ме гони.
Невинна ще съм като бебе!

Ще разказват очите ми.
Аз ще мълча.
Говори ми.
Обичам да слушам.
Нежни думи за ласките на любовта.
Усмихни ме.
До теб ще се сгуша.

Обещавам, че този път
няма да плача.
Ни от радост.
Ни от мъка дори.
Душата си своя
ще предам на палача,
който винаги край мене ще бди!

Отвори ми, любов.
Нека вляза.
Пощади ме.
Отвори се за мен.
Не заключвай.
Аз ще те пазя.
Всеки миг!
Всяка нощ!
Всеки ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта не пита , а връхлита и САМА СИ ОТВАРЯ ВРАТАТА,Ани!Красив и нежен стих, като теб самата!
  • Много поетично! Поздравления!!!!Не спираи да се лееш в думи, багри и слова..Всеки ден...Всяка нощ...всеки миг!, защото мигът е Вечност! ;-P
  • Изключително много се радвам че отскоро съм намерил това местенце, където мога с наслада да 4ета и публикувам своите творби и още повече, че намирам сродни души пишещи на любими теми. Благодаря Ви че Ви има. Чудесен е стихът, великолепен е!
  • Нямам думи!!!Прекрасно е!!!
  • ХАРЕСА МИ РИТЪМА

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...