8.10.2008 г., 21:41

Отвъд реалността

855 0 0
Знай, мечтаех да видя падаща звезда
и когато падна тя, знаех, че за мен е дошла,
пратена от любовта да съживи моята душа...
Помни, приятелко моя,
ще те чакам да се върнеш,
тялото ми да прегърнеш.
И ти знаеш, че един за друг сме,
двамата сами срещу света,
в трудната борба за свобода,
ти и аз срещу трудността на живота...
Моята рима постоянно завършва на "а",
но това въобще не ме интересува.
Мога да напиша и нещо с "о"...
Обичам те, запомни го...
Мога да напиша и нещо с "к"...
Когато и да се върнеш,
знай, че можеш пак да ме прегърнеш,
пак да ме целунеш и после гръб да ми обърнеш...
Дори и пак да си тръгнеш,
аз ще бъда зад теб и ще чакам,
ще чакам своята звезда,
да ме отвлече пак от реалността...
Боже, колко лесно е в съня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлозар Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...