8.10.2008 г., 21:41

Отвъд реалността

854 0 0
Знай, мечтаех да видя падаща звезда
и когато падна тя, знаех, че за мен е дошла,
пратена от любовта да съживи моята душа...
Помни, приятелко моя,
ще те чакам да се върнеш,
тялото ми да прегърнеш.
И ти знаеш, че един за друг сме,
двамата сами срещу света,
в трудната борба за свобода,
ти и аз срещу трудността на живота...
Моята рима постоянно завършва на "а",
но това въобще не ме интересува.
Мога да напиша и нещо с "о"...
Обичам те, запомни го...
Мога да напиша и нещо с "к"...
Когато и да се върнеш,
знай, че можеш пак да ме прегърнеш,
пак да ме целунеш и после гръб да ми обърнеш...
Дори и пак да си тръгнеш,
аз ще бъда зад теб и ще чакам,
ще чакам своята звезда,
да ме отвлече пак от реалността...
Боже, колко лесно е в съня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлозар Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...