Отвъд степта

16.02.2008 г., 19:57 ч.

Поезия

960 0 12

***
Ненужно е да бягам от нощта.
Очите ми привикнаха отдавна.
Събличам те от себе си. Боля!
Отказвам да живея като рана
в теб. Не искай да кървя
в очите ти и пак да се усмихвам.
Не мога. То ще е лъжа.
Събличам те. Замръзвам. Стихвам.
Ненужно е да гониш Любовта.
Тя цялата е твоя, без остатък.
Със нея премини отвъд степта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Отвъд степта

Искате да прочетете повече?

Предложения