16.02.2008 г., 19:57 ч.

Отвъд степта 

  Поезия
890 0 12
***

Ненужно е да бягам от нощта.
Очите ми привикнаха отдавна.
Събличам те от себе си. Боля!
Отказвам да живея като рана

в теб. Не искай да кървя
в очите ти и пак да се усмихвам.
Не мога. То ще е лъжа.
Събличам те. Замръзвам. Стихвам.

Ненужно е да гониш Любовта.
Тя цялата е твоя, без остатък.
Със нея премини отвъд степта.
Ще бъда там. За по-нататък.

© Арлина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??