Отвъд степта
***
Ненужно е да бягам от нощта.
Очите ми привикнаха отдавна.
Събличам те от себе си. Боля!
Отказвам да живея като рана
в теб. Не искай да кървя
в очите ти и пак да се усмихвам.
Не мога. То ще е лъжа.
Събличам те. Замръзвам. Стихвам.
Ненужно е да гониш Любовта.
Тя цялата е твоя, без остатък.
Със нея премини отвъд степта.
Ще бъда там. За по-нататък.
Ненужно е да бягам от нощта.
Очите ми привикнаха отдавна.
Събличам те от себе си. Боля!
Отказвам да живея като рана
в теб. Не искай да кървя
в очите ти и пак да се усмихвам.
Не мога. То ще е лъжа.
Събличам те. Замръзвам. Стихвам.
Ненужно е да гониш Любовта.
Тя цялата е твоя, без остатък.
Със нея премини отвъд степта.
Ще бъда там. За по-нататък.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арлина Все права защищены
Не...но е странно,че го казваш точно сега... 
