линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12221
26.02.2017 г., 10:17 ч.

Отвъд страстта 

  Поезия » Друга
369 6 11

Страничен поглед. Миг, отвъд страстта.

И той като колите профучава 

край притчата за старото дърво, 

което пита: "Колко още ми остава?". 

 

А в клоните му- седнала мъгла 

със Господ да вечеря. 

Протяга Дяволът ръка

за корена, не ставащ за постеля. 

 

Какво да кажа? Аз съм само Път.

По мен минават всякакви представи 

и само в дупките по сивата ми плът 

по нещичко, знам, всеки ще остави.

…

Мъглата е вода, не стигаща за дъжд. 

Ръми, в предчувствие за суша. 

В очите ѝ се смее младостта, 

в косите ѝ се крие старостта и слуша 

какви ги върши синьото небе, 

когато Господ на земята слиза.

Не знам дали ѝ е добре. 

Простете, всичко ми дойде до гуша.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??