Красива си, когато си облечена

в усмивката прикриваща тъга,

действена, пулсираща, увлечена,

без време да поканиш слабостта.

Мила, безпроблемна и отдадена,

ти беше идеалната жена,

направих много, исках те, отчаяно,

но тръгна си ти, както пролетта.

Красива бе, но винаги облечена, 

а искаше да виждам  под това,

защото любовта ни бе обречена

щом аз не виждах твоята душа.

Така е лесно да обикнеш някого,

когато той е лесно обичлив,

картината, балетът и театъра,

да гледаш и любуваш, отстрани.

Но щом пейзажът оживее в истина

и щом балетът стане твоят танц,

и щом животът продължи театъра,

ти виждаш кой се крие отстрани.

Красива бе и тръгна си със дрехите, 

защото аз страхливец просто бях,

сърце не исках, търсех ти успехите,

а то бе много повече от тях!