31.05.2007 г., 8:18

Отвътре

1.3K 0 2
Отвътре всичко лесно се отлива:
на приливи измъква се през мен.
От страх си го прибирам и го крия,
очите си да можеше да скрия!

Да можеше да виждам само в бяло,
да можеше да плача само вкъщи...
Аз бягам, без да се обръщам,
но винаги във себе си се връщам!

Отвътре ми е празно, безопасно.
Стерилно, мрачно, грозно, страшно!
Очите си да можеше да скрия,
за да не го усещате и вие...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарк Глоуб Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...