16.08.2023 г., 20:15 ч.

Овчарлък 

  Поезия
229 3 3

Когато блее черната овца
и черните ѝ агънца прибляват,
във сляпото петно между деня 
и изгрева на нощните светулки,
овцете бели някак оглушават

 

и пасбищата постни раждат вълци.
Преживящи поредната лъжа –
овчарят де в ярмата им е скълцал,
те зъбят се на черната овца
и смешните ѝ агнешки притурки. 

 

Когато блее черната овца,
но каменната сол не се стопява,
светулките се багнят на ята –
покриват и най-черните поляни.
А с костите от вълчите стада 

 

овчарят нека утре пак се храни. 
 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления!!! Хареса ми много.
  • Никога няма да разбера защо и как в България най-отрицателният герой и най-обидната дума стана "овчар"... Това нищо хубаво няма да ни донесе, да знаете...
  • Напомни ми Валентина Радинска и нейното "Не", inara:
    "На стадото без собствено лице,
    където под пастирското крилце
    виреят само белите овце,
    а черните са просто за клане -
    аз казвам: Не!"
    Поздравявам те сърдечно! 🙂👍
Предложения
: ??:??