Когато блее черната овца
и черните ѝ агънца прибляват,
във сляпото петно между деня
и изгрева на нощните светулки,
овцете бели някак оглушават
и пасбищата постни раждат вълци.
Преживящи поредната лъжа –
овчарят де в ярмата им е скълцал,
те зъбят се на черната овца
и смешните ѝ агнешки притурки.
Когато блее черната овца,
но каменната сол не се стопява,
светулките се багнят на ята –
покриват и най-черните поляни.
А с костите от вълчите стада
овчарят нека утре пак се храни.