Ivita_Mirianova

Ivita_Mirianova (Ивита)
Име Ивита
Следва 59
Последователи 53
Коментари от мен 3.2K
Коментари за мен 1.8K
Ivita_Mirianova (Ивита) - Diploma
Ivita_Mirianova (Ивита) - Diploma
Ivita_Mirianova (Ивита) - Diploma
Ivita_Mirianova (Ивита) - Diploma
Ivita_Mirianova (Ивита) - Diploma
Ivita_Mirianova (Ивита) - Diploma
Ivita_Mirianova (Ивита) - Diploma
Ivita_Mirianova (Ивита) - Diploma
Ivita_Mirianova (Ивита) - Diploma
Ivita_Mirianova (Ивита) - Diploma
Ivita_Mirianova (Ивита) - Diploma
Ivita_Mirianova (Ивита) - Diploma

 

 

"Не обръщам никакво внимание, когато ме хвалят или обвиняват, аз просто следвам моите чувства."

МОЦАРТ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Избрани произведения
97 резултата

На този ден

В един мразовит януарски ден от света на живите си замина моят баща.
И докато навън дърво и камък се пукаха от студ, в сърцето ми сякаш бе слязъл огънят на ада... За да ми напомня години наред тази мрачна дата...
За да се връщам към онзи миг, когато завинаги угаснаха топлите и изпълнени с обич очи н ...
Проза
1.7K 14 19

С нами Бог

„Връщане назадъ нѣма!”
Ген. Георги Вазов
Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините на угасващия ден се плъзнаха по хълмовете и последните им лъчи погалиха изпръхналото лице на Никола. Сякаш за миг частица от тях потъна в благостта на ясния му поглед и той сведе очи.
Бръкна в мешката ...
Проза » Разкази
2.6K 22 53

Прокълнати угари- 1

С леко издължена, почти кокалеста снага и недодялани движения израсна Милана.
И дали щото я отгледа дядо ѝ Панко, но и нравът ѝ не беше като на другите момичета.
Все бързаше, и свела плахо поглед подминаваше мълком, срещнеше ли някой в пътя си. Странеше от външни хора, и не се научи нито да борави с ...
Проза » Разкази
482 12 15

Пътник през времето

Стопиха се пътеките на времето,
препълни се Всемирът с отчаяние.
Пази ми, Господи, от пошлост стремето
на мир, на светлина, и достояние.
И тишина налей от звездния хангар, ...
Поезия
1.1K 12 8

Черешова душа

Старецът завѝ гърба на момчето, почти на пръсти излезе от одаята и приседна на пруста. После се върна, открехна вратата и едва доловимо кимна на себе си:
„Трябва да чувам кога се събуди Маринчо, кога ме повика при себе си.”
Щурците се надсвирваха на здрачаване в тревите, а сърцето на дядо Никола се ...
Проза » Разкази
1.5K 16 31
Още произведения