16.11.2016 г., 23:03

Овчица бездушна

835 2 4

Искате от мен да бъда овца, 
да пиша стихчета леки и плоски.
Искате да пиша за любовта
и думите нека да бъдат по-прости.

 

Да бръкнете в душата ми искате лесно 
и подло да махнете всичко от там.
Да наложите своето виждане ясно –
послушко да бъда, без капчица свян.

 

Е няма да стане това, драги,
опитвайте колкото трябва. Аз знам,
че думите оставят в сърцата ви рани.
Далеч ще носите вашия срам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....