Искате от мен да бъда овца,
да пиша стихчета леки и плоски.
Искате да пиша за любовта
и думите нека да бъдат по-прости.
Да бръкнете в душата ми искате лесно
и подло да махнете всичко от там.
Да наложите своето виждане ясно –
послушко да бъда, без капчица свян.
Е няма да стане това, драги,
опитвайте колкото трябва. Аз знам,
че думите оставят в сърцата ви рани.
Далеч ще носите вашия срам.
© Joakim from the grave All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
