Искате от мен да бъда овца,
да пиша стихчета леки и плоски.
Искате да пиша за любовта
и думите нека да бъдат по-прости.
Да бръкнете в душата ми искате лесно
и подло да махнете всичко от там.
Да наложите своето виждане ясно –
послушко да бъда, без капчица свян.
Е няма да стане това, драги,
опитвайте колкото трябва. Аз знам,
че думите оставят в сърцата ви рани.
Далеч ще носите вашия срам.
© Joakim from the grave All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
