12.02.2008 г., 18:58

Овъглени от любов

955 0 11
Тази сутрин, отзарана,
във Кратунци, на хармана,
се развила тъжна драма!

Снощи двама луди млади,
през общинските ливади
в плевнята са се прибрали
и в сеното се завряли.

А като се позагряли,
на любов са се отдали.

И така са се вживяли,
че от Нейните очици
са изскочили искрици!

А сеното туй и чака -
бързо лумнало във мрака
и избухнал луд пожар!

Има си пожарникар!

Службата си той познава
и добре я изпълнява!

В плевните табло виси -
с писан текст и той гласи:

"В плевня пламне ли пожар,
никой да не се мотае,
да опитва да гаси,
да се кръсти и се моли:
тичайте навънка голи!"

Пише го, но кой да знае?
То навсякъде така е:
оглупели сме съвсем -
всички пишем, не четем!

Всъщност, друга е бедата!

Можели са те, щастливи,
и сега да са си живи.

Но ръцете и краката,
и езиците им двата,
тъй са се били преплели,
че да мръднат не успели!

В позата, в която били -
тъй са се и овъглили!

И възникнал термин нов:
"Овъглени от любов!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...