Овъглени от любов
Тази сутрин, отзарана,
във Кратунци, на хармана,
се развила тъжна драма!
Снощи двама луди млади,
през общинските ливади
в плевнята са се прибрали
и в сеното се завряли.
А като се позагряли,
на любов са се отдали.
И така са се вживяли,
че от Нейните очици
са изскочили искрици!
А сеното туй и чака -
бързо лумнало във мрака
и избухнал луд пожар!
Има си пожарникар!
Службата си той познава
и добре я изпълнява!
В плевните табло виси -
с писан текст и той гласи:
"В плевня пламне ли пожар,
никой да не се мотае,
да опитва да гаси,
да се кръсти и се моли:
тичайте навънка голи!"
Пише го, но кой да знае?
То навсякъде така е:
оглупели сме съвсем -
всички пишем, не четем!
Всъщност, друга е бедата!
Можели са те, щастливи,
и сега да са си живи.
Но ръцете и краката,
и езиците им двата,
тъй са се били преплели,
че да мръднат не успели!
В позата, в която били -
тъй са се и овъглили!
И възникнал термин нов:
"Овъглени от любов!"
във Кратунци, на хармана,
се развила тъжна драма!
Снощи двама луди млади,
през общинските ливади
в плевнята са се прибрали
и в сеното се завряли.
А като се позагряли,
на любов са се отдали.
И така са се вживяли,
че от Нейните очици
са изскочили искрици!
А сеното туй и чака -
бързо лумнало във мрака
и избухнал луд пожар!
Има си пожарникар!
Службата си той познава
и добре я изпълнява!
В плевните табло виси -
с писан текст и той гласи:
"В плевня пламне ли пожар,
никой да не се мотае,
да опитва да гаси,
да се кръсти и се моли:
тичайте навънка голи!"
Пише го, но кой да знае?
То навсякъде така е:
оглупели сме съвсем -
всички пишем, не четем!
Всъщност, друга е бедата!
Можели са те, щастливи,
и сега да са си живи.
Но ръцете и краката,
и езиците им двата,
тъй са се били преплели,
че да мръднат не успели!
В позата, в която били -
тъй са се и овъглили!
И възникнал термин нов:
"Овъглени от любов!"
© Ангел Чортов All rights reserved.
