Лягам и ставам със мисъл една,
споменът грозен пълзи във нощта.
Лягам и ставам, а сякаш не спя.
Дявол вселил се е в мойта душа.
Черни сенки кръжат покрай мен,
проблясва и твоят поглед студен.
Задавам въпрос след въпрос, а мълча,
вместо отговор, скърца прогнила дъска.
Обръщам се, но няма никой - сама съм в нощта.
Озверяла от нашата раздяла,
те заклех аз в този момент:
"Самотник да бъдеш до гроба,
във всяка да виждаш ти мен".