Тихо е!

Страшно тихо.

Да!

Тишината е зловеща!

Плаши ме…

Но защо ли?

Защо нищо не е същото?

Колко е призрачно това място.

Място на стари и болезнени спомени.

Място на стъпки и сълзи безброй.

Там – тихо е!

До теб – тихо е!

Около нас вече няма щастие.

Всичко е под крилото на забравата…

Споменът – този мой спомен…

Денят – онзи ден, в който те загубих...

От него ден – аз се превърнах в изкуствено цвете…

Красиво, изящно, ала изкуствено!!!

Животът ме притисна, аз просто нямах избор.

Тихо е… пак тази тишина…

Тази зловеща и мрачна нощ се завръща.

Но защо???

Онзи кошмар, от който се бях отървала,

но… той пак дойде…

Една ласка, един поглед, една прегръдка…

Ти ме върна… Любов!

Ти ме върна към Смъртта!!!

Да, ти!...

Не се вини, не ми се извинявай, не си длъжен…

И аз имам вина!

Но ти ме принуди…

Пак онзи вулкан и пак онази лава от сълзи…

Той пак изригна…

А споменът, той бавно ме убива…

02.02.2005г.

What_fun_f