30.07.2008 г., 14:11

Пада мрак...

Поезия

933 0 2

Момичето...
то гледаше стената
Стена - свидетелка на много страх...
и сълзи...
И всичко... в миг
изгуби смисъл...
Момичето...
изтръпна...
Това изтръпване...
сякаш ранена сърна
в предсмъртна агония
вижда ловеца - прострелял я...
Пред момичето стоеше...
в синкава мъглявина - той...
Баща й...
Тя беше впила поглед...
някъде... някъде там...
в спомените...
Но как искаше да избяга
от тях...
а всеки ден...
потъваше в жестоката
им необятност...
А той... баща й..
беше вперил поглед в нея
с жар...
Злокобен страх...
и после...
Нищо...
Отчаянието е на власт...
и тишината...
Грях!
Нима възможно е...
и как?!
И пада мрак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

novali (Новали)

Много е въздействащо!!!
Прекланям се!

2008-07-31T13:41:43+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

потръпнах...
жестоко и истинско...и как наистина е възможно...
стих...който ме развълнува до дъното на душата...
с обич, Мирена.

2008-07-30T16:22:06+03:00

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0