Погледни нагоре, има падаща звезда!
Гледай и не я изпускай. И поискай нещо -
вълшебница е тя. Раздира небосклона,
като малка точица лети. Само за няколко секунди пада,
а всъщност цяла вечност там стои.
Откъде я има тази сила? Нима ще може
всекиго с желание да дари? Не, абсурдно е
да вярваш, че желаещият ще си само ти.
Има ли вълшебна пръчка, има ли и звезден
приказен прашец, с който тя да те поръси
и в мечтите да литнеш възвисен?
Представи си колко и е тежко да знае,
че толкова души в този миг може да зависят
и от нея, и от нейните магически искри!
Сигурно и се плаче, сигурно дори крещи!
Но кой ли ще я чуе? И да я чуе
няма да се трогне дори. И спрялата
за миг звезда отново устремено към Земята
се понася. Взема си последно "Сбогом" със света,
за да подари на някой новото начало!