12.08.2011 г., 11:43

Падащи звезди

632 0 0

И тази вечер гледам към небето,

безмълвно вперила очи,

в очакване на звездните пътеки,

в магичен свят които да ме отведат.

Искри проблясват

и чертаят звездни пътища,

просветва нощното небе,

потоци звездни превземат погледа ми вперен,

заливат ме и сякаш ми шептят.

- Желание, желание ти намисли си,

пред нас кажи го ти на глас,

да го изпълним ние можем,

защото тази нощ властта е в нас.

И звезден прах посипва ми душата,

изтръгва романтичен стон,

дали ще сбъдне се желанието мое,

на Персеидите щом аз го доверя?

Поглеждам към небето

и своето желание изричам

с глас, в който приютил се е безкрайният копнеж

за доброта и любовта всемирна,

ощастливила толкова души.

Безброй звезди пътуват по небето

и всяка пази желание едно,

изречено пред тях в нощта прекрасна,

с надеждата да сбъднат го

по звездния си път.

Като среброто течно покриват те небето

и го превръщат в нов магичен свят,

където ще се приютят мечтите,

на глас изречени от нас.

Със завист гледа ги луната

и осветява звездния им път,

да могат в звезден танц да слеят

магията с желания, изречени на глас…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...