Падащи звезди

И тази вечер гледам към небето,

безмълвно вперила очи,

в очакване на звездните пътеки,

в магичен свят които да ме отведат.

Искри проблясват

и чертаят звездни пътища,

просветва нощното небе,

потоци звездни превземат погледа ми вперен,

заливат ме и сякаш ми шептят.

- Желание, желание ти намисли си,

пред нас кажи го ти на глас,

да го изпълним ние можем,

защото тази нощ властта е в нас.

И звезден прах посипва ми душата,

изтръгва романтичен стон,

дали ще сбъдне се желанието мое,

на Персеидите щом аз го доверя?

Поглеждам към небето

и своето желание изричам

с глас, в който приютил се е безкрайният копнеж

за доброта и любовта всемирна,

ощастливила толкова души.

Безброй звезди пътуват по небето

и всяка пази желание едно,

изречено пред тях в нощта прекрасна,

с надеждата да сбъднат го

по звездния си път.

Като среброто течно покриват те небето

и го превръщат в нов магичен свят,

където ще се приютят мечтите,

на глас изречени от нас.

Със завист гледа ги луната

и осветява звездния им път,

да могат в звезден танц да слеят

магията с желания, изречени на глас…