Паднали ангели
Пазят ли ангели любовта от нас, от делата ни?
На земята ли падат, щом тя заличи се в сърцата ни?
Без надежда, без спомени или от грешките списъци,
кое беше многото в нашия миг от излишъци?
...А по улицата хора вървяха на забавен каданс.
По асфалта се редeше умора, разделяща нас.
Аз не спирах, сълзите на ивици падаха хладни.
Пиеха тях, пиеха устни неизречени, жадни.
Не зная къде отиват любимите, когато си тръгнат
и що заличават годините, когато сълзите изсъхнат?
Но аз вървях... назад нямаше път и нямаше ангели.
На друга улица, в друга раздяла навярно са паднали.
(На друга улица, в друга любов навярно са вярвали)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Борисов Всички права запазени
