6.05.2023 г., 9:16

Падналият ангел

629 1 0

- От днес наказвам те вовеки
да ходиш по земята пеш!
Върви по прашните пътеки
додето станеш леш!


- От днес отнемаме крилете
и няма вече да летиш!
И нека тежки са нозете,
и нека прокървиш!

 

Тъй казаха и паднах от небето,
защото сторих грях.
С молитва силна върнала детето,
го гледах как умря.

 

Това било намеса във съдбата,
и грешка според тях.
Облякоха те в тленна плът душата,
защото сторих грях!

 

И днес вървя по прашните пътеки,
и будя само смях.
Защото съм намразена от всеки,
защото сторих грях!

 

Кървят, кървят, откъснати крилете,
при всеки порив плах.
И кръв тече от раните в нозете,
защото сторих грях!

 

Да заговоря някого опитвам,
но ме сковава страх.
Зла орис, всеки ден със болка питам:
защо не аз умрях?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Влахов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...