6.05.2023 г., 9:16

Падналият ангел

634 1 0

- От днес наказвам те вовеки
да ходиш по земята пеш!
Върви по прашните пътеки
додето станеш леш!


- От днес отнемаме крилете
и няма вече да летиш!
И нека тежки са нозете,
и нека прокървиш!

 

Тъй казаха и паднах от небето,
защото сторих грях.
С молитва силна върнала детето,
го гледах как умря.

 

Това било намеса във съдбата,
и грешка според тях.
Облякоха те в тленна плът душата,
защото сторих грях!

 

И днес вървя по прашните пътеки,
и будя само смях.
Защото съм намразена от всеки,
защото сторих грях!

 

Кървят, кървят, откъснати крилете,
при всеки порив плах.
И кръв тече от раните в нозете,
защото сторих грях!

 

Да заговоря някого опитвам,
но ме сковава страх.
Зла орис, всеки ден със болка питам:
защо не аз умрях?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Влахов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...