27.09.2012 г., 10:09

Падналият ангел

941 0 0

Не рисувай връз мене икони -

аз не ставам за бяла стена.

Мен не ме догонват сезоните.

Аз съм Демон с лице на жена.

 

Лик връз себе си не изписвай,

най-малко моя, трябваше да е там.

Аз с криле ще те пъдя увиснали

и душата ти ще изгарям без плам.

 

Аз съм незримата, нощната, лудата,

дето твоя ден без срам ще руши.

Защото Демона не кръжи с пеперудите.

Той просто събира и убива души.

 

Аз бях ангел, пратен за тебе,

но угаснах, когато ти ме отрече.

И паднала, ангела в мене погребах,

и Демон наричам се вече!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...