27.09.2012 г., 10:09

Падналият ангел

939 0 0

Не рисувай връз мене икони -

аз не ставам за бяла стена.

Мен не ме догонват сезоните.

Аз съм Демон с лице на жена.

 

Лик връз себе си не изписвай,

най-малко моя, трябваше да е там.

Аз с криле ще те пъдя увиснали

и душата ти ще изгарям без плам.

 

Аз съм незримата, нощната, лудата,

дето твоя ден без срам ще руши.

Защото Демона не кръжи с пеперудите.

Той просто събира и убива души.

 

Аз бях ангел, пратен за тебе,

но угаснах, когато ти ме отрече.

И паднала, ангела в мене погребах,

и Демон наричам се вече!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...