31.10.2008 г., 11:08 ч.

Пак Дзен - бета версия 

  Поезия » Философска
412 0 0
Дра Кон Чо тъдява пак жужи,
около шишарка лети.
Вече има там половин час,
а с Дзеня мъчи се в захлас.
Жжж... Жжж... труд сериозен кипи,
но не светва се той, уви.
Гар Ван с усмивка наблюдава,
за нея май е забава,
а Дра Кон Чо, горкият, се мори,
но с Дзеня не се озари.
- Гар Ван, моля, помогни ми ти,
нямам аз успех, уви!
- Добре, кажи ми ти сега
от кога с Дзеня си така?
- Вече много време оттогава,
цял полу час се занимавам.
- С Дзеня, който бърза да успява,
без Дзеня той ще да остава.
Дра Кон Чо така се занули,
че в шишарката се той заби.
По спирала се после приземи,
а шишарката го проследи,
по главата клета зашемети,
но мъдрост така го осветли:
"Дзеня май не е никак лесен,
но пък е така болезнен,
от толкова мислене сега,
така ме заболя глава!"

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??