Пак е есен
ПАК Е ЕСЕН
Пристигна август. Тръгнаха ятата.
Политнаха и първите листа.
Небето натъжи се и заплака.
От сълзите му рукна в миг река.
Алеите във парка опустяха.
Дъждът прогони старци и деца.
Врабецът се прибра под свойта стряха,
че най-добре му беше у дома.
Дърветата обличат се в позлата.
Облаци бързи тичат след ятата.
Нощта се спуска мокра и потайна,
подготвена да скрие всяка тайна.
Но тайна няма. Само пак е есен.
В душата ми отеква птича песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Велчева Всички права запазени
