ПАК Е ЕСЕН
Пристигна август. Тръгнаха ятата.
Политнаха и първите листа.
Небето натъжи се и заплака.
От сълзите му рукна в миг река.
Алеите във парка опустяха.
Дъждът прогони старци и деца.
Врабецът се прибра под свойта стряха,
че най-добре му беше у дома.
Дърветата обличат се в позлата.
Облаци бързи тичат след ятата.
Нощта се спуска мокра и потайна,
подготвена да скрие всяка тайна.
Но тайна няма. Само пак е есен.
В душата ми отеква птича песен.
© Лилия Велчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
