25.05.2020 г., 10:27  

Пак ли за мен ще забравиш?

1.2K 8 30

Как си?

Здравей, обич моя!

Видя ли небето в дланта ми!?

Щом те настигне пороя, 

Пак ли за мен ще забравиш?

Очите ми как са се свили.. 

За да не плача.. - не мигам.

От вените капки мастило

Се стичат по стара хартия.

 

Рисуват светкавица. Пръскат се. 

Слънцето гърчи се в мрака. 

Студът ми прилича на бъдеще,

Което зад портата чака.

Видя ли как въздухът мъчи се? 

В нощта се смалява до дишане

Ако ме видиш в капчуците

В теб ще закапя.

Завинаги.

Видя ли небето в дланта ми?

Ако в гръм го превърна

Пак ли за мен ще забравиш,

Както когато си тръгна? 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ей, Дани. Благодаря ти. Много мило 😊
  • "Издишване" и после "вдишване" на макс...и винаги влизаш в подходяща тоналност.Не можеш да направиш нищо, за да имаш стил. Защото не можеш да го имаш, ти си самият стил. Можеш го възхитително добре Харесвам ми поезията ти Дени!И благодаря!
  • Благодаря, мила Жени 🌹
  • "Студът ми прилича на бъдеще"...
    минавам да ти оставя нещо топло
    https://www.youtube.com/watch?v=Rc8DP0YMa1w
  • Е добре, щом казваш! 👍👍

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...