25 мая 2020 г., 10:27  

Пак ли за мен ще забравиш?

1.2K 8 30

Как си?

Здравей, обич моя!

Видя ли небето в дланта ми!?

Щом те настигне пороя, 

Пак ли за мен ще забравиш?

Очите ми как са се свили.. 

За да не плача.. - не мигам.

От вените капки мастило

Се стичат по стара хартия.

 

Рисуват светкавица. Пръскат се. 

Слънцето гърчи се в мрака. 

Студът ми прилича на бъдеще,

Което зад портата чака.

Видя ли как въздухът мъчи се? 

В нощта се смалява до дишане

Ако ме видиш в капчуците

В теб ще закапя.

Завинаги.

Видя ли небето в дланта ми?

Ако в гръм го превърна

Пак ли за мен ще забравиш,

Както когато си тръгна? 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ей, Дани. Благодаря ти. Много мило 😊
  • "Издишване" и после "вдишване" на макс...и винаги влизаш в подходяща тоналност.Не можеш да направиш нищо, за да имаш стил. Защото не можеш да го имаш, ти си самият стил. Можеш го възхитително добре Харесвам ми поезията ти Дени!И благодаря!
  • Благодаря, мила Жени 🌹
  • "Студът ми прилича на бъдеще"...
    минавам да ти оставя нещо топло
    https://www.youtube.com/watch?v=Rc8DP0YMa1w
  • Е добре, щом казваш! 👍👍

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....