16.04.2021 г., 20:59 ч.

Пак се замечтах 

  Поезия » Друга
181 1 1

Някога живеехме
бедно, но добре.
Тичахме и пеехме,
всичко друго бе.

 

В двора ни си имахме
плодове, цветя.
Баба ме прибираше
вечер след игра.

 

Мама, татко – с работа
бяха във града,
а пък ний – при бабите.
Гонихме дъга.

 

Нямах грижи никакви,
махах със ръка
и децата виках ги
„Хайде на игра“!

 

Ох, ще спра задъхана.
Искам само ден
със дъга окъпана
и детето в мен!

 

А мечтите, грижите -
те са по-назад.
Искам си годините,
с топъл хляб – комат.

 

Лукът от градината,
сладкият домат,
и небето синьото!
Пак се замечтах…

 

Някой нежно гали ме –
кой ли е това?
Споменът – тъй славен е
той дойде в съня…

 

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??