Пак ще те обичам!
Поиска ме да бъда твоя. Бях.
Изплакна с мен ръцете и очите.
До кости ме съблече, като грях,
а после ме подритна, като куче.
Подхвърля ми трошици за из път.
От камъни чорбицата си правех.
Преглъщах, като просяк всеки път,
щом щипката любов за вкус добавях.
В очите ми искрите преболях,
когато боса във жарта танцувах.
Сега, като след дъжд е димно в тях,
а Слънцето посърнало сънува.
... и въздухът ми раждаше вина,
сърцето ми - отглеждаше хиена...
измъчваше ме онзи тежък грях,
пред който боговете онемяват.
Остана ми последната надежда,
копнежът тих и малко нелогичен,
че в Рая или Ада ще те срещна
и ще те обичам, пак ще те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
