31.03.2008 г., 10:20

Пак ще заспя

1.1K 0 1
Пак ще заспя, а утре ще стана
и ти ще бъдеш пак при мен,
и пак ще се събудя с рана,
както и в отминалия ден.

Пак ще спя, а може би ще те сънувам,
близо както никога на яве,
а през деня отново ще танцувам
с болката, която ти ми даде.

Пак ще спя, и ти ще спиш
някъде от мен далече,
а утре по-далеко ще летиш,
макар че в мен живееш вече.

Пак ще спя и всичко се повтаря,
ти се губиш в тишината,
образът ти постепенно избледнява,
но аз го пазя с мен във тъмнината.

Пак ще спя, със болката стаена,
с мисъл тъжна и безпътна,
а утре в мен ще бъде възродена
една надежда крехка и безплътна.

Пак ще спя, затварям очи,
знам и ти ще дойдеш там,
зловещо вятърът ечи
в отломките на моя храм.

Пак ще спя, а утре пак ще стана
и зная, че ще бъдеш тук,
за да поровиш малко в мойта рана,
а аз не мога да обичам друг.

2000 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...