Юлия (Юлияна)
94 402
19.03.2008 г., 12:18 ч.

Палачът 

  Поезия » Друга
494 0 3
 

             

ПАЛАЧЪТ

 

Давай, палачо!

Готова съм.

На колене.

С маска си ти,

а на моите очи

превръзка сложи -

нека не видя

в очите смъртта

и ти сълзите ми да не видиш.

Красива е болката, казваш!

Хайде давай, тогава.

Вдигай топора високо.

Задръж!

Не бързай!

Наслади се достатъчно.

След мене,

в мрежи оплетена,

другата жертва 

смъртта си очаква.

После удар.

Тежък и тъп.

Ще падне главата.

Ще бликне кръвта.

Ще опръска черната маска,

зад която криеш очите си.

Ще надникнеш с наслада

в моите мъртви очи.

Ще получиш оргазъм, нали.

Хайде, давай!

Така!

Силно замахна,

търкули се главата,

падна маската,

бликна кръвта,

Очите - изцъклени.

И нищо красиво

в тези мъртви,

студени очи.

Само ужас и страх.

Твоят страх.

 

Ех... играчо!

Увлечен в играта

с чуждата смърт,

нима зад теб не видя

оная, с косата,

която дебне

даже палачите?

 

 

 

© Юлияна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Леле!А тук....направо нямам думи!!!Разтърси ме!!!Поздрави!!!
  • Невероятно!Страшна идея.Поздрави най-усмихнато плачевни.
  • Понякога палачът се нуждае от пощада,
    от прошка за извършени злини
    и ако жертвата прости - от ада
    и себе си и него ще спаси.
Предложения
: ??:??