Палачът
ПАЛАЧЪТ
Давай, палачо!
Готова съм.
На колене.
С маска си ти,
а на моите очи
превръзка сложи -
нека не видя
в очите смъртта
и ти сълзите ми да не видиш.
Красива е болката, казваш!
Хайде давай, тогава.
Вдигай топора високо.
Задръж!
Не бързай!
Наслади се достатъчно.
След мене,
в мрежи оплетена,
другата жертва
смъртта си очаква.
После удар.
Тежък и тъп.
Ще падне главата.
Ще бликне кръвта.
Ще опръска черната маска,
зад която криеш очите си.
Ще надникнеш с наслада
в моите мъртви очи.
Ще получиш оргазъм, нали.
Хайде, давай!
Така!
Силно замахна,
търкули се главата,
падна маската,
бликна кръвта,
Очите - изцъклени.
И нищо красиво
в тези мъртви,
студени очи.
Само ужас и страх.
Твоят страх.
Ех... играчо!
Увлечен в играта
с чуждата смърт,
нима зад теб не видя
оная, с косата,
която дебне
даже палачите?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлияна Всички права запазени
