26.12.2011 г., 1:25

Панагюрка

747 0 5

ПАНАГЮРКА

 

Съгражданка съм аз на Райна,

във този град съм аз родена,

във вярност и любов безкрайна

от малка аз съм закърмена.

 

Обичам буйните потоци,

що от Буная лудо тичат,

научих техните уроци

историята да почитам.

 

Обичам пъстрите поляни,

с вековни буки оградени,

от слънце целите заляни,

възхита будят те у мене.

 

Оборище - име светиня

за всяко българско сърце,

със него детството премина,

младостта и старостта дойде.

 

Лисец, Братия, Луда Яна,

площада с паметника горд -

на тях аз вярна ще остана,

на тях и на моя мил народ.

 

Гордея се със тебе, Райна!

На теб аз искам да приличам!

Със обич чиста, всеотдайна

Родината си да обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Родена съм в Панагюрище и се гордея с това, но рано съм го напуснала.
    Живяла съм в Кърджали, Пловдив Стара Загора и сега в Ямбол, но родния град те тегли като магнит и спомените от детството нищо не може да ги замени.
    Радвам се, че съм те разчувствувала и надявам се, че съм намерила приятелка.
    Весела Коледа, Даниела и Честита Новата 2012 година.
    Живот, здраве, много успехи, радост и щастие!
  • Силна българка си! Поздравления за творбата и за Коледа!
    Бъди жива и здрава и пиши хубави стихове още дълги години!
  • Прекрасна ода!!! Честито Рождество! Този край наистина е геройска люлка на българите! Ако имам възможност, ще напусна тая чуждопоклонна София и ще се заселя там - "Оборище - име светиня
    за всяко българско сърце,
    със него детството премина,
    младостта и старостта дойде.", там да премине в почит поне старостта ми!!! Най-сърдечен поздрав за тези стихове! Благодаря!
  • Благодаря.И на теб Наско, Весела Коледа и Честита нова година!
  • Жива и здрава да си Честита ти Коледа

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...