26 dic 2011, 1:25

Панагюрка

  Poesía
754 0 5

ПАНАГЮРКА

 

Съгражданка съм аз на Райна,

във този град съм аз родена,

във вярност и любов безкрайна

от малка аз съм закърмена.

 

Обичам буйните потоци,

що от Буная лудо тичат,

научих техните уроци

историята да почитам.

 

Обичам пъстрите поляни,

с вековни буки оградени,

от слънце целите заляни,

възхита будят те у мене.

 

Оборище - име светиня

за всяко българско сърце,

със него детството премина,

младостта и старостта дойде.

 

Лисец, Братия, Луда Яна,

площада с паметника горд -

на тях аз вярна ще остана,

на тях и на моя мил народ.

 

Гордея се със тебе, Райна!

На теб аз искам да приличам!

Със обич чиста, всеотдайна

Родината си да обичам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Родена съм в Панагюрище и се гордея с това, но рано съм го напуснала.
    Живяла съм в Кърджали, Пловдив Стара Загора и сега в Ямбол, но родния град те тегли като магнит и спомените от детството нищо не може да ги замени.
    Радвам се, че съм те разчувствувала и надявам се, че съм намерила приятелка.
    Весела Коледа, Даниела и Честита Новата 2012 година.
    Живот, здраве, много успехи, радост и щастие!
  • Силна българка си! Поздравления за творбата и за Коледа!
    Бъди жива и здрава и пиши хубави стихове още дълги години!
  • Прекрасна ода!!! Честито Рождество! Този край наистина е геройска люлка на българите! Ако имам възможност, ще напусна тая чуждопоклонна София и ще се заселя там - "Оборище - име светиня
    за всяко българско сърце,
    със него детството премина,
    младостта и старостта дойде.", там да премине в почит поне старостта ми!!! Най-сърдечен поздрав за тези стихове! Благодаря!
  • Благодаря.И на теб Наско, Весела Коледа и Честита нова година!
  • Жива и здрава да си Честита ти Коледа

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...