14.11.2010 г., 12:05

Панаир на суетата (обезцветените мимове)

1.2K 0 3

Филмът е черно бял..
... и ням...

 Героите се къпят в суета.
 Обстановката – бар-клише.
Темата е самота.

 

Първа сцена – „Влюбеният”


Едно момче във ролята
на главния герой.
Нарцис да го наречем.
В ръката – чаша уиски.
Отпива бавно.
Погледът му е наситен
с арогантност и любов.
Сърцето също.
Поглежда безразлично
в чашата.
О! И после трепет...
Едно ново чувство се
поражда –
Самовлюбеност.
 Чаша след чаша минават.
 Той налива, само за да се
огледа на повърхността.
Колко е влюбен.
Ах, колко е влюбен.
А после – ах, колко е мъртъв.

 
Втора сцена – „Недостижимият”

Черните, парцалени феи се плъзгат
по сцената.
Плачат с черни сълзи –
стекъл се тежък грим.
 И, преди да докоснат момчето,
охраната ги избутва навън.
Грубо. Много грубо.
Залата се изпълва с неми вопли.
Феите стават врани. Как така??

Филмът беше ням!

Светкавици навсякъде.
„Кой е убиецът??” кръжи
наоколо като проклятие.
Враните са изпълнени с
жажда за кръв.
А трупът е изнесен в поднос
за коктейли.
Какво друго може да даде
 един бар–клише?

 
Трета сцена -  „Непознатата”

 Никой от навалицата обаче
не забелязва онази сянка.
Някой стои прикрит от завеса.
И се подсмихва.
В очите блести като кинжал
една мисъл за убийство.
Мисъл или спомен?
Не знам.
Или пък знам...
В ръката се крие една бележка.
Малко пропита от уиски.
Момиче.
Смесва се в ятото врани,
но стои права.
Като последния съдник.
Оглежда се в навалицата.
Вижда подноса.
Бележката се смачква в дланта.
Косата блести от прожектори,
но лицето е в сянка.
Винаги в сянка.
Усмивката обаче не е.
Тази  ликуваща усмивка...
Поставя на стола до масата цвете.
Бяло и нежно. Като смърт.
Нарцис.

 
Четвърта сцена – „Развръзката”

„Тя: Защо ме отблъсна, а после избяга?
 Той: Защото обичам единствено себе си!”

Подмята се тази бележка из бара.
А после попада върху нежна длан.
Падаща сълза.
И после опит за вик.
 Неуспешен – нали филмът е ням.
Героите са изпълнени със суета.
Единият – влюбен във себе си.
И другият – влюбен във себе си.
Двама души.
Красиви.
Бляскави.
Богати.
Клиширани.
Крият очи зад очила.
Седят винаги в дъното на бара.
И двамата имат полза от другия.
Неразбираема за просто око.
Няма любов между тях.
В такава среда любов не вирее.
Само... само суета.
 Красиво излизат по снимките - това е най-важно!
Само че забравяме решителен фактор –
 единият от тях е звезда,
А другият – просто звезден прах.
А това се оказва фатално привличане
за един роб на суетата.
Умен и хитър.
А също подъл и разрушителен.
Знаещ много добре, че..
Слабото място на всеки клоун
е неговото собствено отражение.


 

 В този панаир на суетата има едно неказано правило (нали филмът е ням) –
 за да си най-добрият, първо трябва да отстраниш най-добрия!

 

В ролята на Нарцис: звездата.
В ролята на феите (враните): фенките.

В ролята на убийцата: едно момиче с болни амбиции.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лола Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...