Панаир на суетата (обезцветените мимове)

Филмът е черно бял..
... и ням...

 Героите се къпят в суета.
 Обстановката – бар-клише.
Темата е самота.

Първа сцена – „Влюбеният”


Едно момче във ролята
на главния герой.
Нарцис да го наречем.
В ръката – чаша уиски.
Отпива бавно.
Погледът му е наситен
с арогантност и любов.
Сърцето също.
Поглежда безразлично
в чашата.
О! И после трепет...
Едно ново чувство се
поражда –
Самовлюбеност.
 Чаша след чаша минават.
 Той налива, само за да се
огледа на повърхността.
Колко е влюбен.
Ах, колко е влюбен.
А после – ах, колко е мъртъв.

 
Втора сцена – „Недостижимият”

Черните, парцалени феи се плъзгат
по сцената.
Плачат с черни сълзи –
стекъл се тежък грим.
 И, преди да докоснат момчето,
охраната ги избутва навън.
Грубо. Много грубо.
Залата се изпълва с неми вопли.
Феите стават врани. Как така??

Филмът беше ням!

Светкавици навсякъде.
„Кой е убиецът??” кръжи
наоколо като проклятие.
Враните са изпълнени с
жажда за кръв.
А трупът е изнесен в поднос
за коктейли.
Какво друго може да даде
 един бар–клише?

 
Трета сцена -  „Непознатата”

 Никой от навалицата обаче
не забелязва онази сянка.
Някой стои прикрит от завеса.
И се подсмихва.
В очите блести като кинжал
една мисъл за убийство.
Мисъл или спомен?
Не знам.
Или пък знам...
В ръката се крие една бележка.
Малко пропита от уиски.
Момиче.
Смесва се в ятото врани,
но стои права.
Като последния съдник.
Оглежда се в навалицата.
Вижда подноса.
Бележката се смачква в дланта.
Косата блести от прожектори,
но лицето е в сянка.
Винаги в сянка.
Усмивката обаче не е.
Тази  ликуваща усмивка...
Поставя на стола до масата цвете.
Бяло и нежно. Като смърт.
Нарцис.

 
Четвърта сцена – „Развръзката”

„Тя: Защо ме отблъсна, а после избяга?
 Той: Защото обичам единствено себе си!”

Подмята се тази бележка из бара.
А после попада върху нежна длан.
Падаща сълза.
И после опит за вик.
 Неуспешен – нали филмът е ням.
Героите са изпълнени със суета.
Единият – влюбен във себе си.
И другият – влюбен във себе си.
Двама души.
Красиви.
Бляскави.
Богати.
Клиширани.
Крият очи зад очила.
Седят винаги в дъното на бара.
И двамата имат полза от другия.
Неразбираема за просто око.
Няма любов между тях.
В такава среда любов не вирее.
Само... само суета.
 Красиво излизат по снимките - това е най-важно!
Само че забравяме решителен фактор –
 единият от тях е звезда,
А другият – просто звезден прах.
А това се оказва фатално привличане
за един роб на суетата.
Умен и хитър.
А също подъл и разрушителен.
Знаещ много добре, че..
Слабото място на всеки клоун
е неговото собствено отражение.

 

 В този панаир на суетата има едно неказано правило (нали филмът е ням) –
 за да си най-добрият, първо трябва да отстраниш най-добрия!

В ролята на Нарцис: звездата.
В ролята на феите (враните): фенките.

В ролята на убийцата: едно момиче с болни амбиции.